§ 01
История · столицата на Втората българска държава
Преди да стане столица, Велико Търново е било тракийско, римско и византийско селище — слоевете лежат един под друг като страници на изтъркана книга. През 1185 година братята Асен и Петър вдигат тук въстание срещу Византия и преместват столицата от Преслав на Царевец. Започват двеста години, в които Търново е политически, духовен и културен център на Балканите.
На Царевецкия хълм израстват двореца на царете, патриаршеската катедрала „Свето Възнесение Господне" и крепостни стени, които пазят над четиристотин сгради. Тук работи Търновската книжовна школа — стотици преписвачи и илюстратори, които оставят след себе си цяла библиотека.
През 1393 година Търново пада под османска власт след тримесечна обсада. Градът е опожарен, но не и забравен. Когато през XIX век българите започват своето възраждане, те се връщат тук — да видят откъде идват.
