§ 01
История · от занаятчийско село до първа искра
Първите къщи в Копривщица са вдигнати през XIV век, но истинският разцвет настъпва през XVIII и XIX век. Градът става център на джелепството — едрия добитък гонят чак до Цариград, а парите се връщат тук и се превръщат в къщи, мостове и училища. Възрожденските майстори оформят характерния силует: бели измазани стени, тежки каменни основи, дървени чардаци, килими по перилата.
На 20 април 1876 година — в стария юлиански календар — Тодор Каблешков обявява в Копривщица началото на Априлското въстание. „Кървавото писмо" заминава за други градове, а първият изстрел отеква от моста до Калъчевата къща. Това е моментът, в който България казва на света, че още е жива.
Днес Копривщица е архитектурен резерват — повече от 380 къщи са обявени за паметници на културата. Тук са родени Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков. Шест от къщите им работят като музеи. Останалите още живеят — в тях се пали огън, пече се баница, гостите спят под извезани одеяла.
